БСП и левицата: поуките от миналото, решенията за бъдещето – Част I

проф. д-р Боян Дуранкев – 20 октомври 2020

Българската левица и в частност – БСП притежават продуктивно минало, което – след очистване от грешките и заблудите, чертае успех в бъдещето. Някои от грешките и заблудите имат хроничен характер, други са доктринерски, трети са чисто организационни.

Опитът да се посочат посоките на политическите идеи и възможните промени в идеологията е задача на този анализ. В някои отношения той е продължение на идеите, споделени в статията „Десницата, левицата и алтернативите пред нашето общо бъдеще“[1], разбира се, без да ги повтарят.

  1. Многото Déjà vu и объркани ходове на БСП и левицата в България

Това, до което достигна българската държава след повече от три десетилетия успешен, често наричан „много успешен“ Преход от „реален социализъм“ към „демокрация“ и „пазарна икономика“, както и като „еталонна“ в много отношения страна-членка на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. и в момента, е точката на поредното кипене. Протестите са илюстрация както на „усвоена“ държавна машина от най-едрите новобогаташи, приплъзнали верни свои „кадри“ във всички важни институции – центрове на вземане на решенията; така и на идейна, организационна и кадрова безпътица на платените и неплатените политически организации, състезаващи се за власт. В много отношения страната доближава стандартите на известните PIIGS (Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания).

Системните провали на България

Няколко банални факти и данни характеризират мястото на България на картата на света и Европа.

За тридесет години демографската система на България е претърпяла катастрофална имплозия. От почти 9 млн. през 1990 г., през 2020 г. страната брои под 7 млн. души. Такъв колапс България не е имала при участието си във всички войни през целия XX век! И по-лошо: и досега няма приета и ясно бюджетирана национална програма за демографско развитие и растеж; няма въведено семейно подоходно облагане, няма планирано строителство на качествени и достъпни жилища за млади семейства, няма достатъчно детски ясли, детски градини, няма равенство в достъпа до образователната система – повечето деца на богатите родители учат в бутикови частни училища, а децата на „обикновените“ българи – в останалите несъсипани докрай държавни училища и т.н. В това отношение България отстъпва не само на развитите европейски страни, но и на постиженията от времената на „реалния социализъм“. Проблемите в демографската система са хронични, злокачествени и нерешими чрез неолибералния модел на управляващите. Демографски провал!

Наследената прекрасна природа на България за тези три десетилетия се опазари и подчини на законите на печалбата. Защитените обекти от ЮНЕСКО са обект на непрекъснати опити за „реконструкции“, „изключвания“, „заменки“, „подобрения“. Зад всички тях личи или остър „инвеститорски“ интерес (печалбата е смисъла), или/и злокачествена корупция. Огромна част от природните ресурси на страната се дават на десетилетни концесии (изгодно и за концесионера, и за „даващите“) – всичко, което може да се „даде“, минава под ножа; обратно, остатъчната природа се тълкува като кошче за боклук, в което се „депонират“ 90% от битовите и индустриалните отпадъци, както и отпадъци от „изгоден“ печеливш внос. Черноморието е превърнато в „Бетономорие“, част от публичната държавна собственост е на практика приватизирана от големите политически и бизнес играчи. България не е готова за новата „Зелена сделка“, не може да отговори на изискванията за ограничаване на глобалното затопляне; не стои добре екологично на фона на други европейски страни. Екологичен провал!

Икономическата система на България е силно свързана с глобализацията, като за последните три десетилетия се очертаха три тенденции: чуждият бизнес измества както българския частен бизнес, така и остатъчната държавна икономика; след силната деиндустриализация в началото на 90-те години на ХХ век, се стигна до ясно оформена структура на третична периферна икономика, обслужваща най-вече центъра на ЕС; разви се силен „подаръчен“ експорт на високо и средно квалифицирани кадри за по-развитите страни – за тяхното образование плаща България, а в замяна не получава и едно пробито евро. При най-смели прогнози, при темп на растеж от 3% средногодишно България ще достигне средноразвитите страни от ЕС по производство на БВП на човек от населението след много повече от 50 години. Икономически провал!

Трите основни провали представят пред света една страна, която е неуспешна не само поради външни фактори (и тях ги има!), но най-вече поради професионалната немощ, моралната неустойчивост и тежките корупционни зависимости на реално управляващата политическа класа.

Защо левицата (и в частност – социалистите) в България е в отстъпление?

БСП и свързаните с нея леви идеи, организации и личности не са печелили изборна победа реално от 1990 г. (БСП начело с Александър Лилов и правителство с Андрей Луканов) и 1994 г. (БСП и правителството на Жан Виденов). Когато пък БСП е била най-голямата управляваща партия (в коалиция) – при кабинетите на Сергей Станишев от 2005 г. и на Пламен Орешарски от 2013 г., то макар „диригентът“ да беше формално БСП, на практика музиката се композираше от по-малките коалиционни партньори, които стояха доста вдясно от центъра. Този факт не можеше да няма негативно отражение върху самата БСП, както и върху българската левица като цяло. Въпреки че при изборите през 2017 г. БСП и коалиция постигнаха 27,20% от гласовете на избирателите, 1/3 от членовете на парламента (80 от 240) трудно могат да окажат решаващо влияние върху общите решения.

Удивително е че когато крайната десница и десният център упорито боксуват, непрекъснато се набъркват в скандали и очевидно са замесени с корупция, а лидерите им са от лековати по-лековати, левицата не е в състояние да отговори на предизвикателствата.

Основите причини за състоянието на една политическа сила са три: идеология (свързващото „лепило“); организация и личности. Това е била винаги и ще бъде историческата логика за успехите или провалите.

Да надникнем зад кадифената завеса на левицата (включително и на БСП), за да потърсим отговорите и решенията.

Следва продължение …

[1] Сп. „Ново време“, С., Брой 7-8, юли-август 2020. http://www.novovreme.com/index.php?option=com_content&view=article&id=5667&Itemid=

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Releated

БСП и левицата: поуките от миналото, решенията за бъдещето – Част IV

проф. д-р Боян Дуранкев – 20 октомври 2020 Продължение на: БСП и левицата: поуките от миналото, решенията за бъдещето – Част III   13 изводa за левицата и БСП Синтезирано казано: Капитализмът е хищнически и загниващ, на етапа на спад. Развитието не се мери с показателя икономически растеж. Капитализмът разрушава икономическата система („печалбата над хората“), […]

БСП и левицата: поуките от миналото, решенията за бъдещето – Част III

проф. д-р Боян Дуранкев – 20 октомври 2020 Продължение на: БСП и левицата: поуките от миналото, решенията за бъдещето – Част II Организации и взаимодействие Отхвърлянето на неолиберализма и елиминирането на капитализма изискват нещо повече от добри идеи и силна воля на една единствена партия. Пред лицето на толкова много ненужни страдания и несправедливости няма […]