БСП и левицата: поуките от миналото, решенията за бъдещето – Част II

проф. д-р Боян Дуранкев – 20 октомври 2020

Продължение на: БСП и левицата: поуките от миналото, решенията за бъдещето – Част I

Идеи на левицата и на БСП

Навсякъде по света левицата (с изключително богато съдържание на разнообразни идеи) издига предложения за развитие на демографската система, за възпроизводство и опазване на природната система и за икономика, ориентирана към реалните нужди на хората, а не към печалбата. Колкото и парадоксално да изглежда, леви идеи изказват диктатори, като например 37-годишният генерал Нгуен Као Ки, бивш министър-председател на Южен Виетнам[2], който през 2004 г. стана първият лидер на Южна Виетнам, призовавайки за помирение между комунисти и антикомунисти.

На свой ред, БСП в своята Програма, приета на 47-ия конгрес на БСП, проведен на 22 и 23 ноември 2008 г., залага много ценни критерии, индикатори и цели за развитие на България[3]. Тя замени Програмата „Нови времена, нова България, нова БСП” от 1994 г. Още в заглавието лягат трите важни „С“-та на левицата -свободни граждани, справедлива държава и солидарно общество. И най-важното, „БСП следва отново да се докаже като партия на социалистическия идеал – като носител на историческия синтез на възникнали през вековните борби на народите общочовешки ценности за свобода, демокрация, равенство, социална справедливост и солидарност, като социална партия, посветила се на историческото преодоляване на капитализма.“ В програмата много точно е дефиниран „съвременният капитализъм“ като продукт на известния Вашингтонски консенсус. Обратно, голямата част от левите организации, включително и социалдемократите, остават на тезата за „капитализъм с човешко лице“, „демократичен“ капитализъм[4], „усъвършенстван“ капитализъм 4.0[5], „прогресивен“ капитализъм[6], та даже и „посткомунистически“ капитализъм[7] и т.н.

В случая не става дума да се посочи за кой ли път че Програмата на БСП е много добра, но „изпълнението й“ куца. Става дума за посочване на онова в Програмата, което е „извън обхвата“ на социалистическата идея. И даже което е Déjà vu от стари и прастари спорове.

  1. „БСП е лява народна партия“.

„Партията не се бори срещу нито една класа, прослойка или група на обществото“ е записано в Програмата на БСП. И на друго място, партията „насочва своята дейност към всички социални слоеве на съвременното българско общество, като на първо място защитава интересите на хората на труда, на изоставените и нуждаещите се от грижа и подкрепа.“

В своето знаменателно изследване „Принос към историята на социализма в България“ от 1906 г. класикът на социалистическата идея Димитър Благоев е силно критичен към горната идея, характерна за народнячеството. „Последното се състои идеализирането на „народа“, под който се разбира народната маса, главно селската маса. Това е идейно литературно течение, според което „народът“ е нещо отвлечено, но което носи в себе си всички „демократични“ добродетели.“[8]

Слабостта на широкото разбиране за социализма – като рай за „всички социални слоеве“, характерна за общоделците и народняците, се заключава в идеализирането на класовия мир и „класовото сътрудничество“. По тази причина, най-вероятно, в програмата е завоалиран въпросът за теоретичното наследство на социалистите. Не става ясно дали теорията за капитализма, в частност – марксическата, включително и благоевската, попадат в сферата на „теоретичната база“.

Споменават се „интересите на хората на труда“, което е доста по-различно от хората на наемния труд. Понятието „хора на труда“ е свързано с теорията за общото дело на производящите слоеве, с общоделството. Но „работник е всеки който работи нещо“, работниците и дребните земеделци, и занаятчиите, работник е и царят[9], работник е и мултимилиардерът Джеф Безос!

Още преди повече от век Благоев посочва следното: „характерно явление в теоретичната борба между социалистите и буржоазните идеолози беше това, че последните се явяваха като социалисти, но върли противници на научния социализъм, на марксизма“[10]. Марксистоядците[11] не приемат правилното понятие „наемна работна сила“, която продава себе си на пазара.

Но ако не се бориш срещу „нито една класа, прослойка или група на обществото“ и насочваш своята дейност към „всички социални слоеве“, се превръщаш в общоделец, в народняк, но не и в представител на левицата. Камо ли на социалистическата идея! Но още на времето широките социалисти „с голямо недоволство се отнасят към въпросите за капиталистическото развитие, за класовото деление и особено за класовата борба“[12]. Може би, продължавайки техните идеи, БСП си записва че чрез „социалното партньорство… ще се стремим да развиваме със синдикатите и работодателите въз основа на защита на правата на работници и работодатели чрез работещ баланс на техните интереси“. Вся и всьо! Та как се постига „баланс“ – защото такъв никъде не е открит?!

Коренно различна е идеята на Димитър Благоев, когато той мисли за съюз между наемните работници и дребните собственици. През 1919 година в книгата си „Брошура за малоимотните“ той е категоричен, че социалистите няма да лишат дребните занаятчии от техните къщи или техните работилници, нито по-бедните селяни от малките им парченца земя. Занаятчиите могат да продължат да работят по стария начин, докато решат, че искат да работят в социалистическите фабрики и работилници, а селяните ще продължат да обработват нивичките си, докато не разберат, че мащабните социалистически кооперативни стопанства дават по-добри резултати[13].

С тези си „отклонения“ от класическата социалистическа идея БСП напълно се вписва в рамките на центристка партия, „широки социалисти“, буржоазни социалдемократи, вярващи в „класовото сътрудничество“.

  1. „БСП е патриотична партия“

Като патриотична партия, освен да защитава националния суверенитет, който в значителна степен е отдаден на Европейския съюз и международните търговски и финансови институции, БСП се стреми да се впише като партия, която предлага решения и участва в решаването на големите национални задачи. Да се върнем към историята: „големите национални задачи на България, за които говореше Сакъзов, бяха установяването на широко самоуправление, за истински демократизъм и здрава икономическа и финансова политика“[14]. И сега няма партия (освен монархическите и президентските), които да не са за самоуправление, „истински“ демократизъм и прогресивна икономическа и финансова политика.

Но не бива да се бърка разпространението на социализма с развиването на демократическите идеи[15]. Или, както ги формулира на времето „широкият социалист“ Янко Сакъзов: „Това е управление на всички за в полза на всички“[16]. Тогава този път на развитие тогава е бил наречен „околен път“ към социализма[17], в по-ново време – „третия път“[18].

Патриотизмът на демократите и прогресивните либерали в икономически аспект е свързан с дребната буржоазия, която иска намаляване на данъчния товар и подобрение на своето положение[19]. Донякъде той съвпада с интересите на националното производство и особено на дребния и средния капитал (едрият се развива в международен и в глобален аспект, той няма „родина“). В по-далечни времена социалдемократите на Янко Сакъзов, общоделците, се обявяват против крайната цел на социалната демокрация, а именно премахването на частната собственост върху средствата за производство, но за запазване на дребната частна собственост[20]. Всъщност крайната цел на социалистическото учение е социализацията на средствата за производство[21], тяхното обобществяване.

Но може би в България още няма почва за социализъм, не е „узряла“ икономиката за обобществяване и обществено управление на основните средства за производство? Няма работническо движение, на което социализмът да се явява научен израз. Цитат от преди повече от век: „Противниците на социализма твърдят че всички са социалисти, но в България няма почва за социализма, защото няма бедни, Всеки си има нива, лозе, къща, няма работници.[22]“ И още: „в България нямало бедни, всеки си имал собственост, селяните ядели печени кокошки и пиели три годишно вино, следователно социализмът е утопия[23]“. В онези времена социалдемократите, сред които е най-изявен Янко Сакъзов, не вярват, че капитализмът в България ще се развие и че следователно ще се яви пролетарската класа, на която социализмът се явява теоретичен израз, а приема социализма като едно учение за една идеална наредба, един социализъм на чувствата и благите желания, като сантиментален социалист. Общонародна хармония и всеобща благодат, стига да се изтъкне на преден план „националното“!

Този национален, същевременно дребнобуржоазен радикализъм, е силно критикуван. Димитър Благоев посочва че главният въпрос в полемиката между социалисти и социалдемократи е в опита да се превърне партията в селско-занаятчийска, дребнобуржоазна радикалдемократическа партия[24].

Учудващо е че след повече от 100 години дискусията продължава. Какво се е променило? Ако в онези времена най-едрият бизнес се е разпростирал в две или три държави, то днес властелини на съдбата на милиарди хора по света са гигантските транснационални корпорации, включително международните финансови институции, които имат особени интереси, различни от интересите на унижените и оскърбените наемни работници, служещи в тях. Редом до тях стоят други гиганти, международните корпорации; вътре в отделните страни оперират „национални“ играчи с милиарди и стотици милиони долари активи. Днешният капитализъм е капитализъм не само на квадрат, а на n-та степен. Той не се договаря поотделно с всеки работник за неговата заплата, а диктува в голяма степен какво е решил да плати. Националните правителства, колкото и да претендират да са силни, толкова по-добре съзнават своята немощ да наложат достойно и справедливо възнаграждение на заетите лица; основната опасност за тях е „инвеститорите“ да отплуват към по-благоприятни и по-евтини национални пристанища, където да реализират по-големи печалби. България днес не се различава съществено от останалите страни в света. Да, капитализъм има, той е гигантски, алчен и безпощаден.

Затова, да си отстояващ националните интереси на трудовия си народ днес означава да си антикапиталистически интернационалист (глобален антикапиталист). БСП очевидно не е такъв, съдейки по Програмата й.

  1. „БСП е масова партия“

Във всички времена социалистите са се страхували да превръщат партията си в масова. Самият Благоев се е опасявал че чрез програмата на партията се постига голямо привличане на избиратели: болшинството от „избирателите, които гласуват за социалистите, не принадлежат към оная обществена класа, от която изхожда и на която се опира социалистическата партия, те не са наемни работници, те са полупропаднали, заборчняи и дребни селски стопани, които по самото си положение са един непостоянен елемент“[25]. Не е поддържал и идея от типа „ще работим за формирането на широка средна класа“. Не е свеждал разширяването на социализма до дребнобуржоазен радикализъм[26]. Опазвал е партията на тесните социалисти от превръщането й в масова и обезличаването на социалистическата идея. Разбирал е напълно смисъла на „прогресивната буржоазия“[27], но нито я е „вливал“ в партията си, нито е търсил компромис с нея. Общи платформи – да; идейни отстъпления – не.

Още в зората на българските идеи за социализъм, марксистите, които са 53-ма, напускат общата партия и формират новото подразделение от тесни социалисти. По този начин по-голямата част от българските социалдемократи окончателно се разделя с опортюнизма[28]. И тогава, и сега е силно влиянието на германския социалдемократ Едуард Бернщайн, чиято борба е посветена на желанието за реформи и по-голяма демокрация в рамките на буржоазната държава. За Бернщайн всички постижения и движение напред са социализъм; движението е всичко, а крайната цел е нищо; всичко е „общо дело“.

Напротив, и тогава, и сега, принципът е партията се базира върху представители на наемната работна сила, при това – най-изтъкнатите и най-ограмотените представители на работническата класа – от зидар до лекар и от учител до механик. Това не означава че е било достатъчно и е достатъчно простото признание че се приема устав и програма по принцип. Означава че се разбират в необходимата дълбочина социалистическите идеи и че има готовност да се работи за тяхната реализация, а това не е масова практика.

Впрочем, БСП наистина не е масова партия нито по членство, нито по изборни резултати. За добро или за лошо. Но понеже голямата част от българския народ се състои от наемна работна сила и дребен бизнес, при ясна идейна платформа БСП би могла да бъде много по-привлекателен магнит, отколкото е сега.

  1. „Пазарна икономика – да; пазарно общество – не!”

Ширпотребата, наречена „пазарна икономика“, се нуждае от няколко уточнения. От една страна, академично казано, добра пазарна икономика има тогава и само тогава, ако потребителите намират това, което търсят, а не това което им се налага от производителите; на цени, които гравитират към разноските, а не са монополно високи; доставката на благата е на място и по време, удобно на купувачите, а информацията за стоките е честна и почтена от техните съставки. От друга страна,  всякаква икономика се явява по някакъв начин пазарна икономика. Във времената на реалния социализъм икономиката в също беше частично пазарна; непазарна беше икономиката на продуктите и услугите в рамките на една и съща собственост, каквато тогава се явяваше обществената собственост[29]. И днес, във времената на реалния капитализъм, който е транснационален, движението на продуктите и услугите в рамките на една и съща капиталистическа собственост има предимно разчетен характер, а не пазарен.

Не само социалистите, но и капиталистите много добре знаят че икономиката на съвременния капитализъм е асиметрична, и че най-често капиталистите работят срещу пазара. Структурата на капиталистическата икономика при ограничени ресурси се насочва управленчески[30] към производството на такива продукти, които са по-рентабилни, и се оформя дефицит на по-малко рентабилни продукти. Цените също имат тенденция към изкривяване; абсолютна конкуренция на никой пазар не съществува, следователно онези, които имат възможност, надуват цените. Дистрибуцията в много отношения е свързана повече с изместването на конкурентите, а не толкова с удобствата на потребителите. Накрая, мощната сила на съвременната реклама и на пропагандистките връзки с обществеността се стремят да прилъжат колкото може повече потребителите, за да се купуват техните стоки. Накратко казано, капитализмът навсякъде работи против добрата пазарна икономика; обратно,  при една пазарна икономика от социалистически тип и качеството на продуктите ще бъде по-добро, и цените по-близко ще бъдат до разноските, и дистрибуцията ще бъде ориентирана към потребителите, и информацията за стоките ще бъде точка и почтена[31].

Да искаш да има пазарна икономика означава да обобществиш производството и да премахнеш капитализма; да искаш да няма пазарно общество означава да няма наемна работна сила, а следователно – да няма капиталисти. Още повече в страна, в която пазарът е очевидно „крив“[32] и изключително неморално формиран чрез приватизацията[33].

  1. Капанът на „новата левица“

Да, но през последните години БСП премина към известна стерилност на изказа, към отхвърляне на понятията капитализъм, експлоатация, класи, класова борба и т.н. Този стил на новото ръководство бе често подлаган на критика, но без ефект.

За частично оправдание на българските социалисти може да се посочи обстоятелството, че навсякъде по света лицемерната левица въведе тежка политическа коректност на мисленето и говоренето – „един особен начин да мислиш и да говориш така, че да покажеш на всички наоколо какъв добър човек си“[34]. Целта й беше да се избегне „езикът на омразата“. Самото понятие „език на омразата“ се тълкува според мнението на цензорите и политиците. „Незаконен емигрант“ не съществува, има „гражданин без документи“; „негър“ изчезна, остана „чернокож“ и „афроамериканец“ (независимо че в САЩ има и белокожи афроамериканци от ЮАР); дебели хора няма, има хора с наднормено тегло и т.н. И тук се проплъзна политкоректанта идея че при капитализма няма класи, няма експлоатация, няма… капитализъм, има само „пазарна икономика“. Ако кажеш на някой че е капиталист, рскуваш да те предупреди за тригър (събитие, извикващо спомен за преживяна травма). Но ако няма капитализъм, може ли да има социализъм, респективно – социалистическа партия?!

И понеже стерилното ляво остана без основния си опонент – капитализма, то се насочи към политиката на идентичността, политическите възгледи, базирани на интересите и гледните точки на социалните групи, към които хората се причисляват. „Новото ляво“ всъщност се базира върху идеите на Антонио Грамши от преди столетие – не класите разделят, а културата[35]. Че в тази теза – и културата разделя хората – има много, много вярно, е факт. Освен това, и до днес стоят на дневен ред стоят немалко нерешени икономически въпроси, които имат и културен аспект: какво да бъде участието на държавата в икономиката; какво да бъде минималното и максималното допустимо неравенство и т.н.[36]

Но „новата левица“ започна да разсейва хората като карнавален фокусник с различни хватки от най-важните въпроси на съвременността: бедността и неравенството, стигайки до очевидно сиромахомилство (предложения за необлагане на минималните доходи), но пропускайки намаляването на данъците за най-богатите или „плоските“ данъци; от участията в незаконни (по законите и принципите на ООН) войни на САЩ уж чрез „международната общност“ или „коалиция на желаещите“; убийствата от „приятелски огън“ и „косвени жертви“; цензурирането на мненията във Фейсбук и другите уж „социални“ медии и мрежи; и т.н. Освен всичко останало, социалните мрежи въведоха политиката на „тих бан“ – тайната практика да се премахват или да се свеждат до минимум публичната видимост на постовете на някой потребител – без той да знае. Всякакво „чувствително съдържание“ на постовете се цензурира и блокира. И не само това. Стерилността, например, не позволява да се представи в обикновен филм дебела чернокожа мюсюлманка –лесбийка или евреин-престъпник. Но може българин или румънец в ролята на крадец.

Научният термин на това фокусничество е интерсекционалност – идеята че социалните идентичности, свързаните системи на потисничество или дискриминация и множество групови идентичности сее пресичат и създават едно цяло, различно от съставните идентичности. „Новото ляво“ изведе 14 категории на „потиснати групи“: бели (привилегировани) и цветнокожи (потиснати); мъже и жени (привилегировани) и „полово различни“ (потиснати); дипломирани (привилегировани) и неграмотни (потиснати) и т.н. Естествено, „новото демократично ляво“ мрази до дъното на душата си такова зло като: мъж, бял, хетеросексуален, християнин, начетен, без финансови проблеми, плодовит, привлекателен, млад. Такъв тип е наистина потискащ! Обратно, най-прекрасното нещо, пред което коленичи новата левица в момента, това е Black Lives Matter.

Не е тайна, че по-голямата част от водачите на новата левица са т.нар. „шампански социалисти“ (определят се за социалисти, но попадат в най-богатата или горната подгрупа на средната класа). Няма как хора, които са социалисти само по етикет, но не и по дълбочинно разбиране, да проповядват и практикуват социализъм.

Бедата е че новата левица в БСП наложи политическа коректност на идеите, като в края на краищата остана в някои отношения само като анти-ГЕРБ. Разбира се че социалистите трябва да са винаги срещу лумпен-буржоата, шайкаджийската мафия от лумпен-чиновници и насилническата прокуратура. Но това е на повърхността, отдолу стои капиталистическата система. Тя трябва да бъде разрушена, за да изчезне причината, а не последицата.

Следва продължение …

 

[2] „Нужна е революция, настоящите закони защитават богатите, трябва да направим нови закони, които ще дадат властта на бедните… Аз не се боя от думата социализъм… Свобода? Свобода на словото? Днес има нужда само от една свобода: свобода от нищетата… Както казва Конфуций, трябва да издигаме бедните и да сваляме богатите до нивото, на което бедните и богатите ще се срещнат хармонично… Вие придавате прекалена важност на живота, на продължителността на живота, на житейските удобства. Не знаете какво е да се пожертваш за една мечта… Да имаш идеал. То е все едно да бъдем умни и смели: две наложителни неща за един идеал.“. Фалачи, Ориана. 1968. Дневник на една преломна година. Издателство „Ciela“, С., 2018 (2017), с. 141-156.

[3] https://bsp.bg/files/attachments/2015/07/31/nova-programana-bsp-1.doc

[4] Щреек, Волфганг, Купено време. Отложената криза на демократичния капитализъм. Издателство „Критика и Хуманизъм“, С., 2017 (2013).

[5] Калецки, Анатол, Капитализъм 4.0. Издателство „Класика и стил“, С., 2013 (2010).

[6] Стиглиц, Джоузеф. Власт, народ, печалби. Прогресивен капитализъм за ерата на недоволството. Издателство „Ciela“, С., 2020 (2019).

[7] Селени, Иван. От държавен социализъм към посткомунистически капитализъм. Издателство „Изток-Запад“, С., 2019.

[8] Благоев, Димитър, Принос към историята на социализма в България. Партиздат, С., 1976 (1906), с. 101.

[9] Пак там, с. 348-351.

[10] Пак там, с. 365.

[11] Пак там, с. 386.

[12] Пак там, с. 144.

[13] Благоев, Димитър. Съчинения в 20 Тома. Том 18. с. 344.

[14] Благоев, Димитър, Принос към историята на социализма в България. Партиздат, С., 1976 (1906), с. 410.

[15] Пак там, с. 379.

[16] Пак там, с. 455.

[17] Пак там, с. 455.

[18] Блеър, Тони, Пътуване. Издателски комплекс – УНСС, С., 2012 (2010). Също: Гидънс, Антъни, Третият път. Издателство „Прозорец”, С., 1998.

[19] Благоев, Димитър, Принос към историята на социализма в България. Партиздат, С., 1976 (1906), с. 464.

[20] Пак там, с. 481.

[21] Пак там, с. 483.

[22] Пак там, с. 136.

[23] Пак там. с. 353.

[24] Пак там, с. 305-306.

[25] Пак там, с. 344.

[26] Пак там, с. 336.

[27] Пак там, с. 419.

[28] Пак там, с. 171.

[29] Матеев, Е., Пазар и план. В сборника: „Икономиката на кръстопът”, С., 1990.

[30] Тодоров, Красимир, Теория на стратегическото управление. Издателство на ВУЗФ, 2018.

[31] Матеев, Е., Структура и управление на икономическата система. Второ издание. Издателски комплекс на УНСС, С., 2015.

[32] Пшеворски, А., Демокрацията и пазарът. Политическите и икономическите реформи в Източна Европа и Латинска Америка. Университетско издателство „Стопанство”, С., 1994.

[33] Сандел, Майкъл, Какво не могат да купят парите. Моралните граници на пазара. Издателство „Изток-Запад“, С., 2017 (2012). Също: Шмит, Сузане, Пазар без морал. Издателство „Труд“, С., 2015 (2010).

[34] Янопулос, Майло. Опасен. Издателство „Ciela“.С., 2018 (2017), с. 19.

[35] Мизов, Максим. Антонио Грамши за политиката. С., 2020.

[36] Skidelsky, Robert. Economics and the Culture War. Project Syndicate. Jul 20, 2020. https://www.project-syndicate.org/commentary/should-economics-remain-detached-from-culture-by-robert-skidelsky-2020-07

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Releated

БСП и левицата: поуките от миналото, решенията за бъдещето – Част IV

проф. д-р Боян Дуранкев – 20 октомври 2020 Продължение на: БСП и левицата: поуките от миналото, решенията за бъдещето – Част III   13 изводa за левицата и БСП Синтезирано казано: Капитализмът е хищнически и загниващ, на етапа на спад. Развитието не се мери с показателя икономически растеж. Капитализмът разрушава икономическата система („печалбата над хората“), […]

БСП и левицата: поуките от миналото, решенията за бъдещето – Част III

проф. д-р Боян Дуранкев – 20 октомври 2020 Продължение на: БСП и левицата: поуките от миналото, решенията за бъдещето – Част II Организации и взаимодействие Отхвърлянето на неолиберализма и елиминирането на капитализма изискват нещо повече от добри идеи и силна воля на една единствена партия. Пред лицето на толкова много ненужни страдания и несправедливости няма […]