БСП и левицата: поуките от миналото, решенията за бъдещето – Част III

проф. д-р Боян Дуранкев – 20 октомври 2020

Продължение на: БСП и левицата: поуките от миналото, решенията за бъдещето – Част II

Организации и взаимодействие

Отхвърлянето на неолиберализма и елиминирането на капитализма изискват нещо повече от добри идеи и силна воля на една единствена партия. Пред лицето на толкова много ненужни страдания и несправедливости няма по-смислен начин да се организира радикална социална трансформация освен чрез организационно обединение както на левицата, така и на социалистическите (по характер, не по заглавие) партии.

БСП в момента е единствената парламентарно представителна партия, идейно (чрез Програмата си) гравитираща към левия център.

Като такава тя е интересна за другите леви организации, движения и граждани, свързани с левицата. В момента „БСП за България“ (високомерно, понеже става дума за коалиция) се състои, освен от БСП, от още няколко партии: Комунистическа партия на България, Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, Нова зора, Екогласност, Политически клуб „Тракия“. Едва ли обикновените граждани съзнават кои са организациите от „Б“-групата на коалицията.

Като приемник на БКП, както и като постоянен парламентарен представител на левицата, партията се наслаждава на добавъчни парламентарни доходи, освен своя членски внос. Освен това, част от новобогаташите традиционно подкрепят – вероятно безкористно – със значителни средства партията. В това отношения тя е силно привилегирована спрямо своите партньори – левите организации извън парламента.

БСП има традиционни публични медии (освен Интернет присъствието), които могат да пропагандират социалистическите идеи: „Ново време“, „Дума“, БСТВ и т.н.

Обаче взаимодействието между БСП и останалите леви партии, движения, организации и личности, поне така изглежда, остава под силното въздействие на променящите се желания, визии и идеи на ръководството на социалистите. Срещите са от типа „само за поканените“ и под откритото или прикритото „ръководство“ на БСП.

Неизменно традиционни леви партньори се пренебрегват при дискусиите, високомерието често надделява при отсъствието на взаимодействие.

Никоя беда не идва единично. И отвън личи вътрешната битка за постове, бичуването на различните мнения, отсъствието на постоянен и плодовит организационен живот. Това състояние не само повдига напрежението, не само изнервя членовете, но и дезориентира партията като цяло.

Сега е трудно за БСП да седне на една маса за преговори, ако е поканила всички леви организации, за да обсъдят в кое са единомишленици и къде се разминават – всички „отвън“ наблюдават баталиите „отвътре“. А има на дневен ред много общи въпроси за решаване, още повече е необходимо постигането на координирани действия. През последните четири десетилетия на отстъпление социалните движения и организации периодично се обявяват против войната, расовото и половото потисничество, глобализацията и превръщането на околната среда във фабризка за печалба. Но без координация на левицата, без здрави професионални съюзи (независими от големите пари и от правителствата) и особено без сплотяващата сила на социалистическите партии, повечето от протестите идват и си отиват, без да постигнат исканията си, нито да променят значително баланса на силите между бедните и милиардерите. А без истинска координация на левите партии, движения и личности, социалистите попадат в злощастен Параграф 22[37]трябва да го направят, но не знаят как и не искат да го направят.

Да прибавим и един „исторически“ парадокс, свързан с разминаването между принципите и действията на БСП. Кризата в партията на социалистите има различни параметри, сред които на вниманието на членовете и симпатизантите доминира институционалната. Идейната и политическа криза в БСП, обаче е „основополагащата[38]. Партията по име е социалистическа. По Програма, по Устав и по членски състав е социалистическа. Но под влияние на Първанов, Калфин, Р. Овчаров, Р. Петков и др.. в БСП бе наложено поддържането на неолиберален и социаллиберален („Третият път на Блеър и Шрьодер“) политически курс. На власт на два пъти под давление на ДПС партията провеждаше някои десни политики и десни решения.“ Очевидно, не всички леви партии и организации могат да приемат подобно разминаване между идеи и дела – БСП много пъти е действала като десноцентристка или като корупционна организация.

В това си състояние БСП е трудно да се организира вътрешнопартийно и да организира навън левите сили в България. Почти невъзможно.

Водачи и изявени личности

Ако една партия няма ярки личности за първата си редица – без партията да става вождистка – тя губи сила. Ярките личности не само носят нови идеи, но и възбуждат желание за присъединяване към тях. БСП и левицата в България не могат да се оплачат че нямат или че не могат да привлекат честни и почтени, убедени в лявата (социалистическата) идея, компетентни и морални личности.

Но всяка партия – не само БСП – много често е обект на интереси от специален характер, особено когато има шанс да стане парламентарна сила. Парламентът не само дава представителност и произвежда авторитет на съответния „народен“ (всъщност партиен) представител, но и създава немалко условия за доста прилични доходи, политически и парламентарен туризъм, влияние върху някои решения и т.н. Не е случайно че още от времената на Димитър Благоев тези интереси излизат на преден план: хора като „Янко Сакъзов правят опит да се обсеби фирмата, защото без тази фирма на работническата социалдемократическа партия, те ще се окажат едно недоразумение в живота, каквото са, и в нашите редове“[39]. Самият Димитър Благоев никога не успява да си купи собствена къща и живее в различни жилища под наем и то много бедно даже по онези стандарти[40].

Джереми Корбин във Великобритания и на Бърни Сандърс в САЩ, които бяха ярки личности с оригинални социално-икономически идеи, не успяха да поведат своите партии към успешни избори. Очевидно не само лидерският въпрос е решаващ за победата, провалите на социалдемокрацията през ХХ век и намаляващата значимост на левицата в много страни са въпросителни, които изискват отговори. Но и въпросът за лидерството остава отворен.

Но от 1994 г. БСП не успява да спечели изборите, което подсказва известен лидерски и кадрови дефицит. Защо става така?

Една от причините е видима с просто око: „калинките“ в БСП доказаха на какво са способни, за да се стигне до идейна, организационна, кадрова и финансова криза в партията. Погрешната коалиционна политика, липсата на международна политика, неуспешният опит с „гражданската“ квота в изборите не отключват ценностната система на лявата партия – справедливост, солидарност, демократичност, колективизъм за приток на нови хора, идеи и успехи.“[41]

Да погледнем водачите на БСП – председател на Висшия/Националния съвет, след краха на правителството на Жан Виденов.

Георги Първанов (1996 – 2001 г.) поема щафетата в БСП в най-тежките времена за партията. Успява да я изправи на крака благодарение на личното си очарование, такт и последователност. На изборите през 1997 г. БСП става най-голямата опозиционна партия, печелейки 22,07% от гласовете – това са времената на възхода на СДС и на техния водач Иван Костов. На изборите през 2001 г. обаче БСП остава със 17,15% от гласовете и е отново опозиционна партия при кабинета на Симеон Сакскобургготски. До избирането му за президент Първанов е народен представител и председател на Българската социалистическа партия. От 2012 до 2014 г. отново е член на БСП. На 7 март 2014 е изключен от партията, като през същата година създава партията АБВ. Традиционно БСП гледа на АБВ като на „вражеска“ организация, особено след участието й в правителството, ръководено от ГЕРБ.

Сергей Станишев (2001 – 2014 г.) заема лидерския пост в продължение на 13 години. Във времената на неговото управление БСП постига 30,95% от гласовете на парламентарните избори през 2005 г., като БСП става най-голяма управляваща партия на кабинет начело със Сергей Станишев, в който участват НДСВ и ДПС. Няма как такъв състав на кабинета да провежда социалистическа политика – и двамата „партньори“ са вдясно от центъра. На 1 януари 2007 г., по време на неговия мандат, Европейският съюз приема България за свой член, след като няколко предишни правителства подготвят членството на страната в тази структура. Забелязва се и значителен ръст в стандарта на живот, с почти двойно покачване на средната работна заплата в България от 354 лева (2006) до около 600 лева (2009). За същия период минималната пенсия скача от 85 на 136 лева. Тройната коалиция също така въвежда най-ниския плосък данък в ЕС – 10%, който в цял свят се тълкува като неолиберален. От това време (18 юни 2009 г.) е признанието на Ахмед Доган: „аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата… Властта е в моите ръце, това искам да кажа“[42]. На 23 юли 2008 г., Европейската комисия спира междинните плащания по фонд „Пътища“ заради подозрения в конфликт на интереси и неспособност на властите за борба с корупцията. Опозицията начело с ДСБ, СДС и ГЕРБ стартира подписка за оставка на правителството, на която са събрани над 1 милион подписа, ала подписката е приета несериозно от министър-председателя Станишев с думите: „Здравейте, циркаджии“[43]. В края на 2008 г. и началото на 2009 г. страната е обхваната от масови протести на гражданите. Въпреки продължаващите с месеци протести и блокада на парламента кабинетът на Сергей Станишев така и не подава оставка. Непоследователното управление на кабинета на Станишев и изтичащата информация за корупция във властта водят до тежка загуба за БСП на парламентарните избори през 2009 г. – 17,70% и тя минава в опозиция. Кабинетът на „Бойко Борисов 1“ предава на прокуратурата редица данни за злоупотреба с държавни и европейски средства на министри от кабинета на Станишев. Част от сигналите стигат до дела в съда, но така и не са намерени достатъчно доказателства за осъдителни присъди. Въпреки тежката загуба на изборите и последвалите партийни скандали Станишев отказва да подаде оставка и остава начело на БСП. На изборите през 2013 г. БСП става отново най-голямата управляваща партия с 26,60% от гласовете. Кабинетът начело с Пламен Орешарски е сформиран от БСП и ДПС и подкрепян от ПП „Атака“. Животът на този кабинет е от кратък по-кратък: сформиран е на 29 май 2013 г. и е разпуснат на 6 август 2014 г., след като на 14 юни 2013 г. (по предложение на премиера, но с ясна задкулисна договореност)  парламентът избира депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС. Това е гръмък провал на БСП и лично на Станишев, който предизвиква многохилядни протести в София и други големи градове в страната с искане за оставка на правителството; в някои градове протестират и срещу назначените областни управители от квотата на ДПС. Така за пореден път лъсват тесните и задкулисни връзки, с огромни съмнения за тежка корупция, на дуета ДПС-БСП и на водачите Доган-Станишев. Независимо от провала на своята партия, Станишев продължава личната си кариера още по-успешно. На изборите за Европейски парламент през 2014 г. е избран за евродепутат и заема място в Европарламента, а на 29 септември 2012 г. Станишев е избран за президент на ПЕС и е преизбран на поста през 2015 г. През 2019 г. отново е избран за евродепутат от БСП. Семейството му се забърква в скандал с международния лобист Хохегер[44]; фирмите на приятелката и съпругата му печелят баснословни суми за 6 финансови години (2007-2012 г.) в размер на 20 480 000 лв[45]. Огромна е идейната и личностната разлика между Димитър Благоев и Сергей Станишев; първият остава като жалон в историята на социалистите, вторият – като жалон, но по друг начин.

Срутената идейно и организационно (чрез тайните и явните си връзки с бизнесмените от ДПС) БСП е поета от новия председател Михаил Миков (2014 – 2016 г.). На 21 май 2013 г. Михаил Миков е избран за председател на Народното събрание, като междувременно отбелязва, че основните направления в законодателната дейност и парламентарния контрол на 42-рото Народно събрание ще са социалната политика и борбата с бедността. Самият Миков е специализирал права на човека в Монпелие, Франция, данъчно облагане на неправителствени организации във Вашингтон, САЩ, антикорупционни практики в Рим, Италия. Поставя си за задачи консолидиране и модернизиране на партията, както и отстояване на ценностите на социализма и социалдемокрацията. На изборите през 2014 г. обаче БСП постига най-ниския си резултат от своето съществуване – едва 15,40%, но остава най-голямата опозиционна партия (кабинет „Бойко Борисов 2“).

Корнелия Нинова (2016 – ) е избрана за Председател на БСП от 8 май 2016 г. Възходът й е многообещаващ. Завършила е с пълно отличие Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) в София. Дипломирала се е в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ отново с пълно отличие. През 1995 г. работи в Софийския градски съд като стажант-съдия, а в периода 1995 – 1996 г. е юрисконсулт на Столична община. От 1996 до 1997 г. е следовател в столичната следствена служба. В периода март-август 1997 г. е юрисконсулт на БТК. Между 1997 и 2005 г. Нинова е изпълнителен директор на „Техноимпекс“ АД, като тя е назначена на тази длъжност при правителството на Иван Костов. Същевременно е назначена и на поста председател на съвета на директорите на „Техноимпортекспорт“. „Техноимпекс“ и „Техноимпортекспорт“ са външнотърговски дружества, предвидени за приватизиране, като впоследствие Нинова оглавява и приватизационния екип, отговарящ за първото дружество. На 28-годишна възраст Нинова участва с още 27 души в дружеството, приватизирало „Техноимпекс“. В правителството на Сергей Станишев – от септември 2005 г. до март 2007 г. Нинова е зам. министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. Тя отговаря и за държавния резерв; търговията с оръжия и офсетните споразумения, свързани с доставки на армията. Нинова става председател на Управителния съвет и на две стратегически предприятия – Международен панаир Пловдив и на „Булгартабак Холдинг“ АД. В началото на май 2007 г. се разкриват големи злоупотреби в „Топлофикация“ – София, а за дружеството отговаря Министерството на икономиката и енергетиката. Нинова е отстранена с решение на премиера Сергей Станишев от поста на заместник-министър през май 2007 година. Заедно с нея е уволнен и колегата ѝ от кабинета – Делян Пеевски, заради скандал с изнудване, в управлявания формално от Нинова „Булгартабак Холдинг“ АД. Нинова твърди, че са я замесили в скандалите с „Топлофикация“ и „Булгартабак“, защото не е удовлетворила икономически интереси. Въпреки че е освободена от МС, Нинова е избрана след това във Висшия съвет на БСП и става негов говорител. Тя остава и в ръководствата на Пловдивския панаир и „Булгартабак“ до 2009 г., когато е избрана за депутат от БСП в 41-вото НС. Избрана е за народен представител и в 42-рото, 43-то и 44-то НС.

Нинова започва да реализира своята програма за обновление и преструктуриране на партията още след избирането си за председател на БСП. В новото изпълнително бюро на партията влизат млади професионалисти. Новото ръководство започва твърд опозиционен курс. Наред с това Нинова започва подготовка за предстоящите президентски избори. Лично тя предлага и номинира генерал Румен Радев за кандидат-президент на левицата, който по-късно е избран. След президентските избори правителството на Бойко Борисов подава оставка, а на 26.03.2017 са насрочени предсрочни парламентарни избори за 44-то Народно събрание, на които БСП печели 27,20% – най-добрият резултат след изборите през 2005 г. На 4-5.02.2017 е свикан конгрес на партията, който приема програмата за реформи за развитие на партията на Корнелия Нинова. Нинова успява да наложи мандатност. По този начин Нинова успява да отстрани т.нар. „партийни фараони“, които близо 25 години са били народни представители или са заемали висши партийни постове. Освен това според новите правила, приети от 49-ия конгрес, партийните членове нямат право да съвместяват две длъжности. По инициатива на Нинова е създаден Фонд за политически инициативи и Академия за подготовка на партийни кадри. Срещу програмата на Нинова се обявяват част от „старите кадри“ в БСП, които загубват влиянието си в партията вследствие промените. Под ръководството на Корнелия Нинова се разработва амбициозната и подробна „Визия за България“ от 2019 г., която в много отношения е новаторска и убедителна[46].

Въпреки личните амбиции и начинания на Корнелия Нинова, тя видимо демонстрира две типични за млад политик слабости. От една страна, все повече става ясно че тя не познава в дълбочина теорията и практиката на социализма; фразеологията й е „освободена“ от понятията капитализъм, социализъм, експлоатация, класи и т.н. Този факт я дистанцира от теоретиците-социалисти и в собствената й партия, и гравитиращите към левия център други партии и организации. От друга страна, Нинова очевидно надценява собствените си възможности да се бори с „утвърдените кадри“ от номенклатурата на БСП. Когато техните интереси са застрашени, те могат (и го правят) да я бламират за някои „революционни“ решения, особено ако самата тя не спазва принципите на Устава или даже на Конституцията (например, отсъствието на ограничения за мандатност на народен представител[47]). Самата тя, както и опозицията й, я тикат към раздори и поражения, от които най-ярката й загуба се случи на заседанието на Националния съвет на БСП на 13 юни 2020 г., когато на практика всичките й проекторешения бяха бламирани. „Проблемът на Корнелия Нинова е в това, че тя няма нищо общо с БСП, нито с нейната история, нито с нейните ценности, нито с нейните принципи. Тя е чуждо тяло, човек, който се появява на хоризонта на БСП, след като е била успешен участник в правителството на Иван Костов и в приватизацията, което в средите на БСП е повече от непоносимо.“[48] – анализ на Велислава Дърева.

Съвсем между другото, трудно е успешни капиталисти да искат социализъм. В БСП има доста такива, трудно им е.

Така във времената на най-голямата криза на ГЕРБ-ДПС партията на социалистите се оказва сполетяна във вътрешна организационна и лидерска криза, което я прави неспособна да привлече и консолидира левицата в България. И въпреки че в парламента БСП е най-голямата опозиционна партия, а Нинова е най-яростния противник на Борисов, ситуацията започва да се променя извън парламента – както чрез независимите граждани, така и чрез център-дясно (и те са опозиция на ОПГ в държавата), а сред най-радикалните граждани излиза на преден план един Христо Иванов, а не някой партиен член на БСП.

Спасението на България преминава през очакваната поредна промяна на БСП: идейна, организационна и лидерска. Déjà vu, леви и БСП, това не е за пръв път, няма и да е за последен.

Следва продължение …

 

[37] Бланк, Ерик. Защо левицата продължава да губи… и как можем да победим. Сп. „Ново време“, Брой 7-8, юли-август 2020. http://www.novovreme.com/index.php?option=com_content&view=article&id=5678&Itemid=66

[38] Иванов, Анко. Кризата в БСП. 26.07.2020. https://pogled.info/politicheski/krizata-v-bsp.118706

[39] Благоев, Димитър, Принос към историята на социализма в България. Партиздат, С., 1976 (1906), с. 498.

[40] Макдермот, Мерсия, Ален мак самотен. Биография на Димитър Благоев. Издателство „Синева“, С., 2018 (2014).

[41] Георгиева, В., За пространната статия „Кризата в БСП“ – минусите на анализа. 28.07.2020. https://pogled.info/bulgarski/za-prostrannata-statiya-krizata-v-bsp-minusite-na-analiza.118764

[42] Ахмед Доган: аз разпределям финансирането в държавата. https://www.mediapool.bg/ahmed-dogan-az-razpredelyam-finansiraneto-v-darzhavata-news153722.html

[43] „Здравейте циркаджии!”. 18.10.2008. https://www.dw.com/bg/здравейте-циркаджии/a-3720876

[44] „По време на тройната коалиция (когато премиер бе Сергей Станишев) Хохегер спечели поръчка на българското правителство за 1.5 млн. евро, срещу които трябваше да подобри имиджа на страната пред ЕС. В интервю Хохегер заяви, че фирмата на Моника Йосифова, която още не се беше омъжила и сменила името си на Станишева, е получила 270 000 евро от парите по проектите.“

[45] МОНИКА СТАНИШЕВА ОТИВА В БРЮКСЕЛ С 20 МИЛИОНА ПЕЧАЛБА ОТ ПИАР. 30 юни 2014. https://bivol.bg/monica-yosiffova-20-mln.html

[46] https://bsp.bg/files/vizia_za_bulgaria.pdf

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Releated

БСП и левицата: поуките от миналото, решенията за бъдещето – Част IV

проф. д-р Боян Дуранкев – 20 октомври 2020 Продължение на: БСП и левицата: поуките от миналото, решенията за бъдещето – Част III   13 изводa за левицата и БСП Синтезирано казано: Капитализмът е хищнически и загниващ, на етапа на спад. Развитието не се мери с показателя икономически растеж. Капитализмът разрушава икономическата система („печалбата над хората“), […]

БСП и левицата: поуките от миналото, решенията за бъдещето – Част II

проф. д-р Боян Дуранкев – 20 октомври 2020 Продължение на: БСП и левицата: поуките от миналото, решенията за бъдещето – Част I Идеи на левицата и на БСП Навсякъде по света левицата (с изключително богато съдържание на разнообразни идеи) издига предложения за развитие на демографската система, за възпроизводство и опазване на природната система и за […]